8AM on Friday
I don’t have classes on Fridays, so I normally take my time and have peaceful mornings. Firstly, I make my bed (I read somewhere that if you start your day by making your bed and tiding up your room you would have а much more productive day than if you don’t, so I do it and it actually makes a difference). After that I wash my face, put on Neutrogena Hydro boost gel moisturizer and take my Ashwagandha and Triphala (I always keep them by the sink, so I never forget to take them.)
Then it’s time for breakfast, usually oatmeal, more often topped with banana and berries, sometimes with peanut butter too. When I feel like cooking I stew some apples with cinnamon, cloves, nutmeg and cardamom (According to Ayurveda, these spices are good for pacifying excess Vata dosha in the body which can be a result of Spring and Fall seasons, climate changes and especially when exposed to weather like the one in Taos - dry due to the high desert climate and high elevation.) I also started juicing celery to see if all benefits people are talking about are really true. Personally, I noticed some improvement in the complexion of my skin but I can’t really tell if that was due to the celery or to the Triphala which is also known to help people with PCOS and its symptoms.
In my battle with the syndrome I have developed healthy life habits. I have cut down sugar intake, so I don’t get hormonal acne on my cheeks and neck due to my spiking insulin. I have drastically reduced eating dairy to prevent fibrocystic breasts and the painful menstruation I started having few years ago. This was not easy especially considering the fact that I am Bulgarian and one of my favorite things is Banitsa which is made of phyllo dough, yogurt, cheese and eggs... I drink alcohol no more than one or two times a month and have never smoked. I try to exercise few times a week but of course I have ups and downs with that and while I sometimes go to the gym almost every day, sometimes I get unmotivated and stop working out for a few months until I get back on track.
Despite all the studies that tell you that you can prevent cancer by having this type of lifestyle, I started 2020 with the diagnosis of Classical Hodgkin’s Lymphoma.
Sometime at the end of January I was behind the desk doing some hotel work when I unintentionally touched my neck and found a hard, round bump on my right side. Of course, I immediately started googling what that bump can be, and at the end, I figured it was either a thyroid nodule that can be cancerous or not - lymphoma or just a swollen lymph node. Being an international student really does not make it easy when it’s time for you to go to the doctor here in the US. After days of research I finally got to schedule an appointment with a primary doctor I thought. It turned out the person seeing me was just a Physician’s Assistant who told me that this lump is “nothing serious”. Knowing myself though, I asked her to order an ultrasound which after bunch of calls and a lot of pushing, I got to do the same day. The ultrasound tech thankfully was extremely helpful and checked all areas I asked her to. Even though she had to get permission from a doctor, we saw I have a cluster of bumps on both sides of my neck, so then I was 99% sure this was lymphoma. It took another 2 weeks to get a biopsy and an appointment with an oncologist...
5 PM on Thursday, February 13th
After a day at school I was heading to the gym and I got the call with the news, I had Classical Hodgkin’s Lymphoma. Thankfully I already had scheduled an appointment with an oncologist and now I just needed a referral from the Physician’s Assistant.
A week later the oncologist informed me of my treatment options and the short- and long-term side effects of chemotherapy. Assuming that we had found it early and based on the fact that I had no symptoms and my blood work was completely normal, I decided to postpone the treatment and go through the process of cryopreservation of eggs since certain chemotherapy medications are likely to lead to infertility. However, I quickly learned that there was no way I could afford this procedure in the US and booked a one-way ticket to Bulgaria for a few days later. As I postponed treatment I also had to postpone my PET-CT scan, which ultimately would tell me the stage of the cancer.
The two weeks in Bulgaria went really smooth as I even got to use an EU fund which covered the whole process of the egg retrieval and the storage for 5 years (comparing to the US where just the stimulation costs over 15k, so around 50k total and no insurance covers it).
By mid-March it was time for me to go back to the US, do the scan and start treatment according to the stage, which we all thought would be stage 2. Now with the Coronavirus pandemic in full blast and all kinds of limitations, I had to quarantine for two weeks before I could safely start treatment. On a positive note, the current situation everyone needs to deal with prepared me for the next 6+ months of my life. So while we don’t know how long the isolation due to COVID-19 will last, I know my isolation will at least be half a year long… Despite all of our assumptions and hopes, the final results showed stage 4 Hodgkin Lymphoma which meant 6 cycles of treatment with chemotherapy infusions every two weeks.
Today April 6th (5 days post-chemo treatment #1)
While I’m lying on my couch feeling like sh*t I decided I wanted to share my experience in hopes that I could help others along my journey. Here are my key take-aways so far:
[if !supportLists]1. [endif]Take your health into your own hands – Do your own research and have at least an idea what can be the case with you (not trusting the first doctor I saw did me a favor)
[if !supportLists]2. [endif]Prepare for the worst, but stay calm and positive (that way bad news is not so hard on you emotionally)
[if !supportLists]3. [endif]Make sure you are insured (especially if you are planning on getting a treatment in the US)
[if !supportLists]4. [endif]Do your annual check-ups (even though mine never showed anything, it’s always better to do them than not to)
[if !supportLists]5. [endif]Just because you are young and living a healthy lifestyle doesn’t mean you can’t end up with cancer…
8 ч. сутринта в петък
В петък нямам лекции, така че обикновено прекарвам сутринта си спокойно, без да бързам. Първо си оправям леглото (някъде четох, че ако започнете деня си като оправите леглото и подредите стаята си, ще имате много по-продуктивен ден, отколкото ако не го правите, така че го правя и мисля, че действа). След това измивам лицето си, слагам Neutrogena Hydroboost гел за хидратация и си пия билките - Ашваганда и Трифала (винаги ги държа до мивката, така че никога не забравям да ги изпия.)
За закуска, обикновено ям овесена каша, по-често гарнирана с банан и горски плодове, понякога и с фъстъчено масло или когато ми се готви, задушавам ябълки с канела, карамфил, индийско орехче и кардамон (Според Аюрведа, тези подправки са добри за успокояване на Вата доша в организма, което може да е резултат от пролетния и есенния сезон, климатичните промени или особено когато си изложен на екстремни за теб атмосферни влияния какъвто е за мен климата в Таос, поради разположението на града, пустинен и с висока надморска височина.) Също така започнах да цедя целина, любопитно ми беше дали всички предимства, за които хората говорят, са наистина верни. Лично аз забелязах известно подобрение в кожата на лицето си, но не мога да кажа дали това се дължи на целината или на Трифала, която също е известна с това, че помага на хора със синдрома на Поликистозните яйчници и неговите симптоми.
В битката със синдрома през последните години си създадох определени полезни навици. Намалих приема на захар, така че да не получавам хормонално акне по бузите и шията си поради инсулиновата си резистентност. Драстично намалих яденето на млечни продукти поради фиброзната мастопатия и болезнената менструация, която започнах да имам преди няколко години. Това не беше лесно, особено като се има в предвид факта, че съм българка и едно от любимите ми неща е баница.. Не пия алкохол повече от един или два пъти месечно и никога не съм пушила, опитвам се да спортувам няколко пъти седмично, но разбира се имам проблеми с постоянността и както понякога ходя на фитнес почти всеки ден, така понякога се демотивирам и спирам да тренирам за няколко месеца, докато не се мотивирам отново.
Е, противно на всички проучвания, които ви обещават превенция на рака с такъв тип начин на живот, аз започнах 2020 г. с диагнозата Класически Ходжкинов лимфом.
Някъде в края на януари докато си седях на бюрото, занимавайки се с нещо свързано с хотела, неволно докоснах врата си и открих някаква твърда кръгла бучка от дясната си страна. Веднага, разбира се, започнах да търся каква може да е тази надутина. След множество прочетени статии установих, че това беше или тумор на щитовидната жлеза, който може да бъде доброкачествен или злокачествен, лимфом или просто подут лимфен възел. Фактът, че съм международен студент тук в САЩ, наистина не направи намирането на доктор особено лесно. След дни проучвания най-накрая успях да си запиша час при лекар, като аз си мислех, че този лекар ще бъде нещо като нашите лични лекари. Е, оказа се, че медицинското лице, което ме прегледа е просто медицинска сестра, която ми каза, че тази бучка не е „нищо сериозно“. Познавайки се, помолих да ми бъде направен ехограф, който след куп обаждания и много молене успях да направя същия ден. Жената която ми правеше ехографа за щастие беше изключително отзивчива като провери всички области, за които я помолих, въпреки че трябваше да получи разрешение от лекар, и така видяхме, че имам бучки и от двете страни на врата си, тогава бях 99% сигурна, че беше лимфом. Отне ми още 2 седмици, за да получа резултатите от биопсията и да час при онколог.
17 ч. четвъртък 13-ти Февруари
След дълъг ден в университета бях тръгнала към фитнеса, когато от болницата ми се обадиха с новините, имах Класически Ходжкинов Лимфом. За щастие вече бях насрочила среща с онколог. Седмица по-късно онкологът ме информира за възможностите за лечение и краткосрочните и дългосрочните странични ефекти от химиотерапията. Като приехме, че ракът беше открит рано и въз основа на факта, че нямах симптоми и кръвните ми изследвание бяха напълно нормални, реших да отложа лечението и да премина през процеса на криоконсервация на яйцеклетки, тъй като някои от химиотерапевтичните лекарства които щяха да ми се прилагат водят до безплодие. Бързо научих, че няма как да си позволя тази процедура в САЩ и си взех еднопосочен билет до България за няколко дни по-късно. Тъй като отложих лечението, също трябваше да отложа и PET-CT скенера който щеше да покаже колко разпространен беше рака и неговия стадий.
Двете седмици в България минаха наистина гладко, като дори успях да използвам Европейски фонд, който покри всички разходи по извличането на яйцеклетки и тяхното съхранение за 5 години (в сравнение със САЩ, където само стимулацията преди пункцията струва над 15 000, така че около 50 000, като няма застраховка която да го покрива).
В средата на март беше вече време да се върна в САЩ, да ми направят компютърната томография и да започна лечение според това какъв е стадия на рака, като всички смятахме, че няма да е повече от втори стадий. Обаче по това време с пандемията от Коронавирус и многобройните ограничения, трябваше да остана под домашна карантина в продължение на две седмици, преди да мога безопасно да започна лечението. От положителна гледна точка, настоящата ситуация, с която всеки се сблъска, ме подготви за следващите 6+ месеца от живота ми. И така, докато ние не знаем колко дълго ще продължи изолацията заради COVID-19, аз знам, че моята изолация ще бъде поне половин година ... Защото въпреки всичките ни предположения и надежди, крайните резултати показаха 4ти стадий на Ходжкинов лимфом, което означаваше 6 цикъла на лечение с химиотерапия, с вливания на всеки две седмици.
Днес 6 април (5 дни след химиотерапия, вливане №1)
Докато лежа на дивана си, и не се чувствам особено добре реших, че искам да споделя опита си с надеждата, че мога да помогна на някого докато изминавам собствения си път.
А ето и няколко мои съвети/заключения в следствие на преживяното досега:
1. Вземете здравето си в свои собствени ръце - Разровете се, прочетете и имайте поне някаква идея какво може да ви е (фактът, че не се доверих на първия лекар, който ме прегледа, ми направи услуга, защото ако го бях послушала сега щях спокойно да си почивам вкъщи с развиващ си се рак 4ти стадий)
2. Подгответе се за най-лошото, но останете спокойни и позитивни (по този начин няма да приемете лошите новини толкова тежко емоционално)
3. Уверете се, че сте застрахован (особено ако планирате да се лекувате в САЩ)
4. Правете годишните си прегледи (въпреки че моите никога не са показали нищо, винаги е по-добре да ги направите, отколкото да не ги)
5. И едно не особено приятно заключение: Това, че сме млади и водим здравословен начин на живот, не означава, че не може да имаме рак ...
