Нищо не може да бъде сравнено с чувството да се събудиш на място като това, да помиришеш дивите цветя, да чуеш дивите звуци или просто тишината и да усетиш спокойствието което лъха от планината. Сигурна съм всеки би искал да прекара повече от седмица на такова място, а аз имах привилегията да живея 8 месеца и да стана част от него. Имах уникалната възможност да преоткрия себе си, да създам нови приятелства, да натрупам безброй незабравими спомени.
Хората казват, че гимназията или колежа е мястото, където се срещаме с хората, които остават наши спътници в живота. Но ето, че се оказа, че не е така. Живеейки в национален парк срещнах хора от цял свят, срещнах различна култура, различни навици, живях с хора от различни континенти, съумях да науча много неща от тях и да създам приятелства за цял живот, просто защото отношението между тези хора е различно, просто защото животът в национален парк носи със себе си съвсем различно ниво на връзка между хората.
Nothing can compare to the feeling of waking up in a place like this, smelling the wildflowers, listening to the sounds of the wild or just the silence and feeling the sense of peacefulness that emanates from the mountain. Surely anybody would want to spend more than a week in such a place, while I had the privilege to live there for 8 months and become a part of it. I had the unique opportunity to rediscover myself, create new friendships and gain countless unforgettable memories.
People say that high school or college is where we meet the people, who remain our companions in life. Alas, it turns out that it is not so. During the time I spent in a national park, I met people from all around the world, I was introduced to different cultures, different habits, I lived with people from different continents, I managed to learn many things from them and created friendships for life, simply because the relations between these people is different - simply because life in a National Park holds in it a whole different level of connection between people.
Смея да твърдя, че след едно такова лято ти никога няма да бъдеш същия. Но трябва да направиш точно като мен, да излезеш от зоната си на комфорт. А аз го направих за пръв път без дори да искам и оттогава не мога да спра да го правя с най-голямото желание на света. Моето приключение започна лятото на 2015 година когато с течение на обстоятелства трябваше да замина сама. А дестинацията беше Grand Teton national park. И така от най-нещастният студент заминаващ на бригада в Америка станах най-щастливият. Открих себе си, открих какво ме прави щастлива, открих страстта си, открих пълноценната почивка за мен. После Маями и Ню Йорк- нещо различно като за десерт и след това цяла зима с нетърпение очаквах следващото лятото. Но се колебаех, да се върна ли на същото място или да опитам нещо ново,а повечето от приятелите ми плануваха да се върнат. В крайна сметка реших и аз да се върна, въпреки, че не ми дадоха желаната от мен работа, реших да се върна заради уникалните спомени които имам и приятелствата които бях създала. Но сгреших.. Върнах се, с очаквания, а нищо не беше същото, а чувството, че никога не си си тръгвал от това място дори беше странно. Хората бяха различни, атмосферата, предполагам и работата, която не харесвах допринесе за това да се почуствам сякаш искам да си тръгна. И го направих. Реших да запазя прекрасните спомени които имам и да открия нещо ново и различно. И така две седмици по-късно пътувах за Glacier National park.
I dare say that, after a summer like this, you will never be the same. But you have to do it like I did; you have to get out of your comfort zone. And at first I did it without even realizing it, but ever since then I cannot stop doing it - what’s more I do it with the greatest of desires.My adventure began in the summer of 2015, when, in the course of circumstances, I had to leave alone – and my destination was Grand Teton National Park. Thus, from the most miserable student departing for brigade in America, I turned into the happiest one. I found myself, I discovered what makes me happy, I discovered my passion, I reached my state of complete serenity. Then, Miami and New York – something a bit different for dessert and next came a whole winter spent in anticipation for the next summer. But I found myself in a dilemma – whether I should go back to the same place or try something new, whereas most of my friends were just planning to go back. Eventually I decided to go back, although I didn’t get the position I wanted, I just decided to return because of the unique memories and friendships I had created there. But I was wrong ... I went back with expectations, but nothing was the same, whereas the feeling that you've never left this place made things even a bit weird. The people were different, the atmosphere and I guess also the job that I did not like, contributed to the feeling that I might just want to leave. And I did. I decided to keep the wonderful memories that I had from this place and discover something new and different. And so, two weeks later I found myself travelling to Glacier National Park.
Леко притеснена, напълно прекрачила прага на зоната си на комфорт, но готова за нови предизвикателства, приключения и нови приятели, защото точно тези неща те карат да се чувстваш жив. В рамките на няколко седмици започваш да се чувстваш сякаш си у дома, просто защото това е силата на националния парк. А чувството което изпитваш когато разпалено разказваш на вашите как в почивните си дни катериш върхове по-високи от Мусала, лагеруваш под повече звезди от колкото някого ми смятал, че съществуват, гледаш метеоритният дъжд и не можеш да смогнеш да си намислиш желание, вървиш 20 мили през диви цветя и алпийски поляни, стотици метри изкачвания и спускания и преливаш от щастие.
Slightly worried, having totally crossed the borders of my comfort zone, but still ready for new challenges, adventures and new friends – because these are the things that make you feel alive! Within a few weeks, you’re starting to feel as if you’re home, simply because this is the power the National Park has over you. And let me tell you – the feeling you’re experiencing when you are passionately telling your parents about how on your days off you are summiting mountain tops higher than “Musala”, camping under the light of more stars than anybody could have ever though that existed, watching the meteor showers and hardly finding the time to think of a wish to make, hiking 20 miles through wildflowers and alpine meadows, after hundreds of meters with ascents and descents while overflowing with happiness – that feeling cannot compare to anything you will experience any time soon!
